В днешното време, доминирано от свободния пазар и влиянието му върху всички социални сфери, остро се чувства недостатъчността на правните и административните регулатори.

Ако разгледаме подробно  изследването на експертите от ЕС,ще установим, че проблемът за всяка страна е специфичен. Но ние можем да рзмишляваме над тези,касаещи България. Нашата държава не е страна без традиции в медийното пространство. Почти няма сфера обаче,която да не е политически обременена. Именно затова, множеството критики за регулацията са от подобно естество.

 Истина е, че политическа независимост липсва. От тук и произтичат неадекватните действия на регулативния орган СЕМ. Мудността ,когато трябва да се реагира навреме по проблеми ,свързани с пазара, ниската степен на гражданско участие при взимането на решения са определящи за ниската степен на ефективност. При адекватна корекция на тези  факти, степента на качествена регулация би се повишила. Възможно най-скорошното обновяване на определени закони също би допринесло положително. В България е прието да възприемаме дори наивно европейските препоръки,стандарти,традиции,но бихме ли могли да се поучим от техните модели на регулация?

Какво всъщност се случва у нас?. Няма концепция за реформа, тезиси и консултационен процес. Има срещи в кабинети, епични медийни схватки, има кандидати за славата и подготовка за всичко друго, но няма и следа от подготовка за съз­даване на модерна правна регламентация на медиите.

Трябва да има и промени в законодателството, за да могат двата регулатора - КРС и СЕМ, да започнат лицензионния процес в условията на цифрова среда. Нищо такова обаче не се случва! Да не говорим, че отделни медийни експерти на принципа на политическата целесъобразност обслужват различни интереси. Само създаването на единна работна група към НС с участието на всички заинтересувани страни, включително и регулаторите, би задвижило процеса.

Наред с това в сегашния му вид българското медийно законодателство позволява политическо и икономическо влияние върху електронните медии, което нерядко се възпроизвежда чрез самите медии. Възможностите за политическо влияние до голяма степен се обуславят от начина на самото конституиране на регулаторния орган, чиято парламентарна квота обикновено се избира от управляващото мнозинство в Парламента и по този начин се създават предпоставки  за налагане на политиката на управляващите.

  Независимо от моделите за медийна регулация ,които биха ни били посочени за пример,е трудно да се установи най-добрия и правилен модел. За да се сдобие със стабилност в медиен аспект,една страна първо трябва да извърви нужния й път към икономическа стабилност.

 Юлиана Георгиева